Amelia

by blackd Чет Юли 21, 2016 4:57 pm

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Амелия/19/Вещица/Катрин Макнамара

Колкото и да ни се искаше имаше по - висши сили от нас..от мен.И борбата бе невъзможно,единственото на което си способен е да се надяваш.Понякога и напразно.За това трябва да си силен,непобедим да вярваш в себе си и никога да не се предаваш защото ако това се случи си загубен завинаги.Изпитвайки болка,страх,ужас се вкопчваш във всичко в което е възможно да вярваш и стискаш зъби.Но не и ако контрола е в твоите ръце.Тези тънки нишки изтъкани от финна материя се заплитат в главата ти с целта ти да ги управляваш ти да ги контролираш.Една малка грешка и..Бум.
С времето се учиш да контролираш дарбата си.Тя е едно цяло с теб,топлината в студените нощи,горещата целувка по челото или силата способна да те издигне.
Дарбата ми е неутолимо чудовище.То се храни от мен,от душата ми от съзнанието ми,с острите си зъби се забива бавно и мъчително и източва малкото разсъдък което притежавам.което ми остана.Малкото на брой трохи хвърлени като на куче в клетка.Единственото,което му е останало.И аз се гуех всеки ден,защото то продължаваше да смуче и да ме притежава по - свой извратен начин.Хапеше и ме блъскаше в стената опитваше ме да ме събори и да стана поредната жертва в начинанието си да обуздая проклетията.Разкъсвайки се между двата свята между реалността и фантазията."По - добре се научи да я контролираш или тя ще го направи вместо теб."
- Пази си гърба Амелия, много скоро ще ти светна маслото и на теб и на онези хвъркати пернати! - Хвърли напразни заплахи. Отговорих му с ленива самодоволна усмивка, повдигнах ведро рамене и грациозно се врътнах. И тук намирате моята грешка. Тихото жужене, силният механизъм задвижен от едно помръдване извади белите влачещи се по земята ангелски крила. Разцепиха гърба на ефирната ми бяла рокля от шифон и разпериха свободно красотата и блестящият бял цвят в който се сътвореше всичко добро. Всичко свято. Слънцето ги озари за последен път радвайки се на ангелското сияние. Закрачих през току що поникналата зелена трева. Измъкнах обувките си хвърляйки ги настрани. Босите ми нежни крака стъпваха по грубата пвохърност, тревата гъделичкаше стъпалата ми, а аз забързвах крачките си. Размърдах раменете си в опит да съживя схванатите ми криле. Те бяха едно с мен, едно единствено цяло, усещах болката с тях, летях хиляди километри и в края на деня се прибирахме в единственият си дом. Мястото на което се чувствах щастлива, обичана и сред семейството ми. Рая. Гледах на земята като на работа, която трябва да се свърши. Хората бяха по - низши от нас, но ние не притежавахме правата за живота им, но вещерите владеещи черната магия, и всяко грозно същество от ада не бе на моето мнение.
- Къде отиваш?! Казах ти да се върнеш! Не смей да ми обръщаш гръб! Лия!! - Гласа му бясно изпълни цялото пространство. Птичките кацнали на близките клони отлетяха, леденият вятър развя крилата ми, а мозъка ми замръзна. Странно чувство на хлад изпълни главата ми. Арогантността ме бе заслепила, бях забравила всяка мярко за безопастност. Крачките ми се превърнаха в тичане, докато не усетиха, че гладката трева не опира в ходилата ми. Разперих рязко крилете си и полетях във въздуха, бялата феерия от перца се размърда в плавни монотонни движения в посока небето. Но забравих кой е той и на какво е способен.
И там беше моята единствена грешка.
Чух го далеч зад гърба си. Един кратък миг на самодоволство. И мрак. Картинката пред мен се размазваше, сърцето ми се втурна в гърлото, ръката му бе стиснала едното ми крило и ме завличаше право надолу с яростна скорост. Грубият му захват едва не го откъсна още във въздуха. Изкарвах въздуха на пресекулки, задушавах се и политах право надолу. Не можех да осъзная какво става. Тялото ми се носеше свободно, русите ми къдрици се сплетоха пред лицето ми. Паникьосах се и се ужасих. Какво правеше?!
Тялото ми удари земята с пълна сила, лицето ми се заби в тревата, я в ръцете ми оставаха малки стръкчета трева. Под ноктите ми се наместваше кал, по устните ми залепна тор. Опитвах се с всички сили да се задържа на едно място, но той продължаваше да ме влачи назад за крилото. На няколко метра спря, но болката в гърба бе толкова силна и непоносима, че едва намерих сили да се напрегна за да стана. Агонията се стичаше по мен, не можех да помръдна. Извиках от всеки жалък опит да размърдам който и да е крайник от себе си.
- Проклета вещица!! Мислиш си, че можеш да се подиграваш с мен?! - Извика до ухото ми, горегщият му дъх се удряше в лицето ми. В следващият миг чух заплашителното прещракване и рязката убийствена болка ме проряза от гръбнака чак до върха на пръстите ми, беше гневен, яростен и умираше за отмъщение. Беше обезумял! Острието разкъса крилото ми, намушкваше го хиляди пъти в опит да задоволи извратените си потребности. Перата се рахвърчаха навсякъде с наситено ярко червена кръв която се стичаше от гърба ми. Оръжието ми нанасяше непоправими щети. Ръцете ми грабеха все по големи стръкове, опитваха се всяйчески да се спасят, но не можеха. По бузите ми пламнаха и се стекоха болезнени сълзи,капещи по почвата.Дори магията не можеше да ми помогне в този момент. Острието намазано с отровата се вкопчи във всяка моя фибра и спря магията ми.
- Не, недей моля те Айдин! Не ми го причинявай! Умолявам те!! - Изревах за пореден път, сълзите плъзнаха по езика ми. Гърчех се от болка върху земята, борех се за живота си, за крилата си, за всичко, което ми бе останало. Но в погледа му се четеше само и единствено омраза. Ненавист! Към мен и към доброто, което сътворявах. Искаше мъст. Изпукването разшири зениците ми, за момент спрях да съществувам, съзнанието ми спря забързаният си механизъм и опитваше да асимилира съществуването си. Премигнах бавно, птичките около мен вече летяха на забавен каданс, вятъра отшумя и приятна топлина запълни гръбнака ми.
Връщайки се в жестоката реалност.
Ноктите ми се счупиха от силният натиск над тревата, клепачите ми стряскащо се вкопчиха един в друг, а тялото ми се сгърчи за последен път на земята. Писъците ми озариха всичко около нас. Всичко свърши. Всяко едно пробождане с острието, агонията която ми причиняваше спря. Захвърли остатък от едното ми крило до мен, избърса острието с върха на ризата си и го прибра обратно. Завъртя ме рязко, върху лицето му се изписа невиждано възищение накланяйки глава.
- Щастлив живот сред хората, Амелия. - Изсъска срещу лицето ми удряйки рязко главата ми в земята.
Гарциозна,дръзка и непокварена,такава каквато я описват в митовете.Кристалните и крила се разтлаха огрявайки и най-затънтената дупка на самотният остров.Тъмните и като вечен мрак очи се изместиха от вечният златист пламък горящ в тях.Разтърси тяло изтупвайки следите от пясък и се втурна в небето за последен полет из вечнозелените гористи местности.Запомняйки всяко храстче,камък и поточе в съзнанието си,което след миг ще бъде опожарено от самата нея.

by **Eleanor Tudor. ♠** Нед Юли 24, 2016 2:10 am

Одобрена.
Как да ти сменя името?

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30

Amelia

Amelia

Re: Amelia