Death ends a life, not a relationship. - David and Lydia

Можеше да види болката в очите й. Знаеше, че й вредеше и то не само на нея. Беше наясно с прикритата и бременност и с това, че щеше да му пробута малкото й копеле в ръцете. Но тези двамата изобщо не можеха да го заблудят, а може би щяха да успеят, но толкова глупаво се бяха опитали да скрият взаимноотношенията си. Беше наистина глупаво. Явно си бе намерил глупава жена, но щеше да уважи желанието на родителите му, все пак ги уважаваше и приемаше решението им, а и така щеше да му е по – лесно да си отмъсти, нали така?
- О, моля те – започна Давид и погледна към Лидия, която никак не изглеждаше добре. – Но защо страдаш? Та вие дори не се познавахте – започна да играе Давид, но вътрешно се смееше.
Не му пукаше за нея. Тя беше виновна за катастрофата, която беше претърпял … само се появи в живота му и му се случиха куп излишни беди. Що за жена? – дяволска толкова, че сигурно и Господ не я иска при себе си.
Подсмихна й се видимо. Тя отдавна би трябвало да е наясно, че Давид мразеше брат си, затова можеше да се държи, както си иска, станеше ли дума за него. В това отношение нямаше тайни от нея. Взе счупената бутилка от земята, където я бе оставил преди няколко минути. О, да. Тази бутилка имаше история иначе нямаше да я вземе със себе си. Бе се погрижил младата госпожица да разбере и дори да стане свидетел на смъртта на брат му, а каква беше тя? Давид беше доста ядосан на брат си, както никога досега, затова просто бе решил да изтръгне бутилката, от която постоянно се наливаше и да я фрасне в главата му, а след това го бутна през терасата и повече не се погрижи за него, защото просто не се интересуваше.
Взе ново шише, отвори го и в счупената бутилка наля вино, а Кристофър мразеше вино, клетият.
- Ще се погрижа животът ти там да е доста неспокоен, братко – каза и изля виното в пръстта, която обграждаше ковчега, а след това тресна шишето в плочата.
Засмя се, а след това се обърна към своята „вярна” годеница, че и жена.
- О, моля те, любима, ще получиш някой кръвоизлив … трябва да се пазиш, не се напрягай – каза съвсем спокойно, че и дори щастливо, след което потупна  корема й и влезе в имението.
Ненавиждаше я. Срам за потеклото й и горките й родители. Съжаляваше, че щеше да нарани и тях, все пак не го заслужаваха, но искаше да накаже нея и ако това бе единственият начин, то щеше да го понесе.

Смъртта на Кристофър й дойде в повече. Въпреки, че така може би беше по - добре. От както живееше в тази къща бе видяла неговата друга страна, за която не подозираше. Не предполагаше, че почти всеки ден се прибираше пиян. Можеше да си представи какво правеше с непълнолетните момиченца по баровете. Както и да е. Болката в лицето й се четеше, не можеше да я прикрие, колкото и да се опитваше. Бяха заедно две години, в утробата й бе неговото дете. Не искаше детето й да израсне само с един родител, както израсна самата Лидия. Нямаше как да върне времето назад и да предотврати смъртта му, но може би така е трябвало да стане. Трябваше да накара Давид да го приеме детето й за свое. И тя много добре знаеше как да го накара.
Сноу бе отвратена от държанието на годеника й. Как можеше да й говори така? Как можеше да се държи така на погребението на брат му?! Вярно, че не се харесваха, но все пак бяха братя. Странното беше, че не се понасяха, а толкова много си приличаха. Все едно мразеха себе си.  
Не обърна особено внимание на Давид. Загледа се в ковчега. Пусна няколкото сълзи,които се опитваше да задържи докато Блейк беше около нея. Изтри ги и тежко въздъхна. Последва годеника си като влезе в имението.
- Жалък си - продума Лидия след около няколко минути мълчание. По лицето й вече не се четеше болка сякаш нищо не се бе случило. - Не мога да повярвам, че падна толкова ниско.. да убиеш собствения си брат.
Не бе видяла как бе убит бащата на детето й. Реши да блъфира. Нещо й подсказваше, че убиецът бе Давид. Всички фактори сочеха към него. Никога не са се били понасяли. Дори Кристофър имаше подобен план. Да убие Давид и да вземе наследството, а след да се ожени за Лидия. Брюнетката му казваше, че трябва да го убие докато още не е късно. Знаеше, че и двата се бореха за богатство. Ако Кристофър бе послушал Лидия сега Давид щеше да лежи в ковчега, но не.. трябвало подходящ момент. Толкова ли бе трудно да убиеш човек?! Не бе видяла как бе извършено престъплението, но всичко беше толкова подозрително. Плюс, че на килима в хола имаше червено петно, което със сигурност бе кръв.
- Знам, че си бил ти. Видях всичко - умееше да лъже. Каза това без капчица притеснение, изражението й беше някак разочаровано, въпреки, че отвътре не й пукаше чак толкова. Не мислеше да продължава да увърта, а направо изказа предложението си. - Няма да те предам на полицията.. само ако приемеш детето за твое.
Знаеше, че той знае за бебето на брат му. Лидия и Кристофър не бяха прикривали връзката си чак толкова добре, аи не се и стараха. Нямаше смисъл. Все пак беше уреден брак и не се обичаха с Давид. Така, че не беше чак толкова голям проблем.