What’s a mob to a king? What’s a king to a god?

by **Scorpius D.D.** Сря Юли 20, 2016 2:03 am

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Grab your gun, time to go to hell

Преди.

Вдишай. Издишай.
Вдишай.
Скорпиус инструктираше наум работата на белите си дробове, докато краката му го носеха с лекотата на птичи криле по павираната улица. Дъхът му излизаше в образа на бял облак от леко разтворените му устни и след това бързо се изпаряваше в студеният въздух, за да направи място за следващият. Очите му се пълнеха със сълзи, причинени от стотиците миниатюрни прашинки, плодове на близкия нефтопреработвателен завод, но той просто ги затваряше и продължаваше да тича. Не можеше да си позволи да спре. Дори едноминутна почивка за него бе сигурно залавяне, а сигурното залавяне бе равностойно на сигурна смърт.
Подминавайки поредната улична лампа, облепена с най-различни цветни реклами, малкото момче рязко сви в една от малките тъмни пресечки, които погледнати от небето обвиваха главната улица като трънлив плет от тъмнина и злокобно чувство на обреченост. Знаеше, че кралските стражи нямаше да посмеят да стъпят в “пещерите на планинския крал” или по-просто казано – бедните квартали, където пребиваваха всички революционери. Това бе странен прякор, предвид факта, че тук хората бяха далеч от всякаква връзка с какъвто и да е било наследник на синя кръв, а наоколо нямаше нито пещери, нито планина. И все пак вече години наред една легенда, която разказваше за стар благородник, който се отказал от своето наследство и власт, за да се бори срещу деспотичното господство на кралската фамилия в Шотландия. Той се оттеглил в крайните квартали на града, с годините станали промишлена зона, обвита в мъгли от токсични изпарения. Той раздал малкото пари, които носел със себе си на бедните работници в заводите и с времето се превърнал не само в техен лидер и идол, а и във водещ противник на кралските династии в цяла Европа. Неговите идеи и пропаганда достигнали до всяка една частица на континента и успели да пробудят бунтовническия дух на по-ниските класи в обществото. Така кварталите, където живели обикновени работници, затворници, престъпници и всички, които нямали нито титла, нито връзки с благородници, били наречени “пещерите” – те били така тъмни, зловещи и изпълнени с чувство за глад към синя кръв, че никой не смеел дори да си помисли за тези места. Единствените, които влизали и излизали от тези “пещери” били или крадците, които често си позволявали лукса да крадат храна, бижута или пари от случайно минаващите минувачи по улиците, успели да си позволят един по-луксозен начин на живот, или доставчиците, които изнасяли произведената продукция към останалата част на страната. Аристократът, превърнал се в символ на революцията, получил прозвището “планинският цар” – той се издигал също така величествено и непоклатимо срещу принципите на монархията, както планината се е издигала още от най-ранните зори на човешката цивилизация като символ на свобода и волност.
И въпреки, че имаше неофициална война срещу аристократи и бунтовници, то тя беше също толкова измислена, колкото и митът за основателя на бунтовническото общество. Действията срещу по-богатите класи често се ограничаваха до дребни кражби, разузнаване, което не служеше за нищо друго освен за засилване на общественото недоволство, трафик на наркотици и леки жени, а тук-там и някое убийство, което обаче винаги завършваше със съд и наказание за извършителя, които напомняха, че монархията винаги ще бъде по-силната страна в този двубой. Хората нямаха пари за оръжия и добро военно оборудване, а какво оставаше да се изправят срещу цяла армия, обучена да премахва всякакви противници на властта, застрашаващи да опетнят нейното име?
- Закъсня, Скорпиус! Учудвам се, че дори пристигна и не са успели да те хванат. Да не си лазил по корем докато стигнеш до тук?
Дрезгавият глас на баща му, резултат от дългогодишно поемане на токсични газове от склада, в който работеше и тютюневият никотин, които целодневно изпълваше дробовете му, извади малкото момче от мислите му. Дори не бе осъзнал кога е стигнал до малката сива къща, в която живееха той и баща му, нито пък кога е успял да влезе вътре и да се изправи лице в лице със сърдитата фигура на старият Дед, който се бе настанил удобно върху прокъсаното червено кресло, поставено в средата на всекидневната. Скорп не отговори, а само виновно сведе глава, пристъпвайки от крак на крак, с чувството на гузност и съжаление, които се забиваха като остри шипове по цялото му тяло. Той усещаше строгият поглед на баща си върху себе си и мигом му се прииска земята да се отвори и да го приюти в най-дълбоките си дебри. Винаги се стараеше да се доказва и мразеше да го хокат, макар това да се случваше почти всеки ден.
- Е, смяташ ли да ми дадеш списъка или цяла вечер ще изучаваш дървените дъски на пода?
Малкото момче кимна положително, дори необмисляйки въпроса на баща си. Той направи няколко крачки напред и с трепереща ръка подаде листа, който стискаше през цялото това време. Той беше пратен с доставчик от Англия и на него бяха написани имената на всички, които са готови доброволно да участват в бунта, който се готвеше вече почти година срещу кралските фамилии на двете страни съседки. Странно как нации, които се мразеха така силно, сега бяха готови да загърбят историята и различията за общата кауза за свобода… Поне за малко. Защото и двете страни знаеха, че независимо успеха или провала на бунта, то след това щяха да се изправят една срещу друга.
Очите на стария Дед прошариха между написаните имена и след няколко мига мълчание той остави листа на дървеният палет до креслото, ползван като масичка, и вдигна поглед към малкото момче. По сухите му пропукани устни заигра лукава усмивка:
- Дано си готов, момчето ми! Защото това е началото на края…

Сега.

Имаше само едно нещо, което продължаваше да държи духът на революцията жив – надеждата. И вместо да изпълва светът със светлина, както ни проповядват свещениците всяка неделна сутрин, тя се превърна в майка на нещо по-лошо: омраза, жажда за мъст, алчност, гняв. Чувства, които с времето освен разядоха вътрешността освен на бунтовническото общество, така и на Скорпиус.
Когато бе дете, той вярваше в каузата на революцията - вярваше, че с връщането на демокрацията и свободата, той и баща му ще живеят един по-добър живот. Вярваше, че за онеправданите ще има справедливост, а народните насилници най-накрая ще понесат последствията от делата си.
Чистите му детски илюзии обаче бързо се разбиха на милиони парченца и се разпръснаха в пясъците на времето. Единственият му родител, заедно със стотици други бунтовници, бяха заловени и публично екзекутирани на столичните площади в Единбург и Лондон. Ясен знак, че кралските фамилии нямат никакво намерение да отстъпят под натиска на недоволството на по-нисшите класи. Но вместо то да се потуши, искрата изведнъж прерасна в ярък пламък, в чиято основа бе отмъщението. Идея, която се бе превърнала и в основна цел за бедното момче от провинцията. Останал сам, той всъщност забрави кои са истинските врагове. Невинността и честността бяха строшени от тежкия юмрук на себичността. Общите цели бяха заменени от личните интереси. Той вече не се интересуваше от бъдещето на родината си или на която и да е държава, нито пък от свободата на хората. Сега той се доказваше пред себе си, а не пред баща си или останалите привърженици на революцията. Мечтата му бе не да създава, а да руши. Да разруши животите на всички онези, родени със златна гривна на китката, както те разрушиха неговия.
Скорпиус не бе обикновен бунтовник от предградията на Абърдийн, той бе дете на света. Малката сива къща, където бе последната среща с баща му, сега бе дом на гризачи и скоро от нея нямаше да има и помен. Но това отдавна не бе неговото бащино огнище. Сега неговият дом бе улицата и къщата на богатият търговец на тютюн, чието гърло той преряза най-хладнокръвно преди няколко минути. Той бе новият "планински цар" - мит, носещ се от уста на уста и украсен с хиляди детайли от нечии фантазии. Той е навсякъде - зад теб на опашката на магазина, в новините, които гледаш вечер, преди да заспиш, в ума ти, когато се чудиш дали той е героят или злодеят. Той е това, от което се страхуваш и това, за което се надяваш.
И това е само началото на края...

Scorpius Delfo Death | 25 | Born in Aberdeen, Scotland, now he’s child of the world | Rebel |
Rakim Mayers (A$AP Rocky)

by **Eleanor Tudor. ♠** Сря Юли 20, 2016 3:30 pm

Одобрен.

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

What’s a mob to a king? What’s a king to a god?

What’s a mob to a king? What’s a king to a god?

Re: What’s a mob to a king? What’s a king to a god?